ЗАХОРТУ̀ВАМ СЕ, -аш се, св. и несв., непрех. Диал. Заприказвам се, заговорвам се, заговарям се, захоратявам се, захоратувам се. – Що има, Гочо? – пита специалният телеграфист, който са захортувал с друго някое лице и малко обръща внимание на телеграфа. З. Стоянов, ЗБВ I, 249. Срещнаха се на улицата и се захортуваха.